„Геймификация“*, наричана още „Геймификация“**, е терминът, с който се означава процесът на инкорпориране на игрови елементи и техники в неигрови контекст — за цели, различни от самото играене. В работна среда геймификацията се използва все по-широко като инструмент за повишаване на мотивацията и ангажираността на служителите.
С други думи — не играете игри на работа, а превръщате работата си в игра.
Това често действа като сутрешното кафе срещу летаргията, породена от рутината на ежедневните служебни задължения. Разпалва креативността. И събужда мотивацията — един от основните проблеми, с които HR специалистите се сблъскват.
Как действа геймификацията?
Геймификацията залага на забавния, лек и незадължителен характер на игрите — в комбинация с възможностите, които те предлагат за социализация и неформално общуване между участниците.
Тук е важно да акцентирам върху думата „различни" участници — защото в рамките на игрите всички са с еднакъв статут. Независимо от нивото им в корпоративната йерархия, пол, възраст или каквото и да е друго. Именно тази неутралност прави геймификацията подходящ метод за постигане на организационни цели по естествен и ненатрапчив начин.
Характерно за игрите е, че събуждат състезателния дух на участниците. В рамките на играта на преден план излиза статутът им на „участници“, а не на „служители“ — което им дава по-голяма свобода и увереност да използват потенциала си. Именно тук летаргията от рутината бива победена от геймификацията.
Основните елементи на геймификацията:
- Аватар– с който всеки участник се асоциира и сам избира
- Точки– постигнати от всеки участник
- Мисии, задачи и нива– с които играта разполага
- Социална графика– ранкиране в реално време, така че всеки може да вижда постиженията си спрямо останалите
- Значки– за различни видове постижения
- Прогресия– откъде съм тръгнал, къде съм сега, къде искам да стигна
- Други елементи– адаптирани за конкретните цели на играта
Игровите техники се подбират така, че играта да е едновременно забавна, в унисон с целта на организацията и да води участниците към мотивирано и ангажирано отношение.
Защо „контекст извън играта“?
Защото изцяло игровият контекст предполага забавлението като основна цел. Неигровият контекст, от своя страна, поставя целта на организацията на първо място — а играта е средството за постигането й.
Каква е добавената стойност за служителя?
- Възможността ежедневните рутинни задължения да се превърнат в нещо по-ангажиращо — две понятия, които обикновено се възприемат като оксиморон.
- Възможността за научаване на нови неща и развиване на нови умения.
- Своевременна обратна връзка — всеки вижда как се оценяват усилията му и как се наранжира спрямо останалите, симултантно и прозрачно.
- The elimination of favouritism — each person’s success is visible and cannot go unnoticed or unrewarded.
Примери за геймификация на работното място:
- Награждаване– стикери, значки, звезди или награди при постигане на определен обем работа.
- Обучение и развитие– преминаването през обучения носи точки, които се натрупват и могат да се вземат предвид при решения за вътрешни промоции.
- Дигитална работна среда– за компании с изцяло онлайн дейност е приложим нов дизайн на работната платформа, наподобяващ настолна игра.
- Здраве и активност– дневни, седмични или месечни състезания между служителите за изминати крачки, километри или друга физическа активност, с награди за най-активните.
- Социализация– при по-големи компании, където не всички се познават: при включване на компютъра служителят вижда снимка на колега и трябва да познае името му от няколко опции. Ако познае — печели точка. Ако не — получава линк към профила на въпросния колега.
- Оценка на умения– компютърни игри, симулиращи реални работни ситуации, с възможност за анализ на подхода и осъзнаване на алтернативни поведения.
- Онбординг– процесът на въвеждане на нови служители се структурира на нива, всяко от които носи награда и отваря достъп до следващото. След последното ниво служителят получава статус да поема определен вид задачи.
И ако се питате за кои възрастови групи е подходяща геймификацията — отговорът е за всички. За игрите няма възраст. Независимо дали сте от поколение X, Y или Z — по душа всички сме деца. И колко хубаво би било да си го припомняме ежедневно… че и да ни плащат за това.
Ако искате да включите геймификация в програмите за развитие или ангажираност на вашите служители, свържете се с нас.



